Как се върнах от депресията, като преодолях отлагането си през целия живот

Аз съм Мишел и пиша това с огромно чувство на облекчение. Чувствам се сякаш огромна тежест е паднала от раменете ми и искам да ви разкажа защо.

Надявам се да си спестите унижението, с което се сблъсках аз и да преодолеете отлагането преди да ви донесе щетите, които донесе на мен. Въпреки, че излязох от другата страна много по-щастлива и честно казано по-добър човек, не бих пожелала това пътуване на никого.

 

Просто още един ден

Аз бях от хората, които отлагат всичко от както се помня. Моите учители в училище ме предупреждаваха, че навика ми да отлагам всичко за последния момент, да свърша задачите си един ден ще ми навреди. Не е нужно да казвам, че техните думи влязоха през едното ухо и излязоха през другото.

Това продължи и в колежа, но аз все пак завърших без много стрес. Разбира се, трябваше да работя няколко нощи, но това беше част от преживяването да си студент., Това се промени в момента, в който вече имах семейство.

Да платиш грешките си

 

Каква разлика прави отговорността? В миналото, когато се издънех на проект или правех нещо друго да се случи, въпреки отлагането ми, имах огромно чувство за постижение. Хей, направих го!

Но когато отлагането ми започна пряко да засяга семейството ми, това усещане за завладяване на света се превърна във всеобхватно чувство на страх.

 

Изведнъж моето отлагане правеше живота на любимите ми хора по-труден. Чакането до последната минута да запазя час за доктор за децата, означаваше, че те няма да получат най-добрата грижа, която можеха.

 

Закъсняването с плащането на сметките притисна съпруга ми до стената и причиняваше постоянни главоболия, за да разберем финансите си.

 

През цялото време знаех, че ако мога само да изпреварвам нещата, вместо постоянно да играя отзад, всичко ще бъде много по-лесно и семейството ми ще бъде по-добре.

 

Но аз просто не можех.

 

И тъй като моето отлагане продължаваше да причинява семейни трудности, аз се спусках към все по-дълбока депресия и тревожност. Не само, че се почувствах като провал, защото причиних всичко това, ежедневното ми настроение ставаше все по-мрачно и по-мрачно.

 

Не бях приятен човек, около когото искаш да си.

 

Разбира се, децата ми усетиха това и полагаха всички усилия да общуват със съпруга ми, а не с мен.Това от своя страна ме накара да се почувствам като жалко извинение за родител и човешко същество.

 

Край на играта

Докато гледах как децата ми растат, без да участвам в живота им, да се радвам на успехите им и да им помагам, когато имат проблем, бракът ми беше на ръба на краха. Съпругът ми просто не можеше да направи всичко – особено когато трябваше да отдели от времето и енергията си, за да ме подкрепя.

 

Затова той ми  даде ултиматум. Да оправя това или край.

 

Знаеше, че това е единственият начин да достигне до мен.

 

Той ми помогна да намеря терапевт, който да се опита да открие причината за моето отлагане и всички психични терзания, които съпътстваха това.

 

Но това се оказа по-лесно на приказки, отколкотона дела.

 

Докато моят терапевт успя да ми помогне да документирам как моето отлагане е свързано с депресията ми, промяната на поведението ми беше различна история.

 

Първото нещо, което опита, разбира се, беше режим на антидепресанти и лекарства против тревожност. Шест месеца с този режим  и се почувствах още по-откъсната от света около мен и с противоречиво усещане относно живота.Още по-лошо, отлагането продължаваше да бъде начинът, по който се справях с почти всичко. Исках да се откажа от лекарствата, но съпругът ми и терапевтът не искаха да направят това без нещо, което да ги замести.

 

Тогава, една сутрин, съпругът ми ме извика и ми показа уебсайт. Задаваше изпитателни въпроси относно естеството на моето отлагане и как ме караше да се чувствам, и той ме убеди да им отговоря честно.

 

Морето на промяната

 

Въз основа на моите отговори, системата, ръководена от психолози и уелнес специалисти, създаде персонализиран тримесечен план, за който твърдеше, че ще ми помогне да преодолея отлагането си.

 

Съпругът ми и аз бяхме скептични – в края на краищата нищо друго не беше проработило до този момент.

 

Но точно поради тази причина и факта, че те предлагаха значителна отстъпка, което направи програмата значително по-евтина от терапията, решихме да опитаме.

 

Няма да седя тук и да кажа, че нещата са се променили за една нощ. Не се.. Въпреки че, в голямата схема на нещата, месецът, който ми отне, за да започна да виждам резултати, беше капка в морето в сравнение с месеците на стагнация преди това и годините на удряне на главата ми в стената преди това.

 

But the results did come, and my entire outlook on life changed.

Но резултатите дойдоха и целият ми възглед за живота се промени.

 

Да превъртиш играта

Това, което направи тази програма, по същество беше да пренастроя ежедневието си, така че отлагането дори да не е нещо, за което да мисля.Просто нямаше смисъл да чакам да направя нещо, когато можех да направя на момента.

 

Тази пълна промяна на гледната точка беше това, което ме освободи от отлагането и когато започнах да вземам проактивен подход към живота си, самочувствието ми също започна да расте. Вече не се чувствах като провал. Вече не се чувствах като човек, до когото никой не иска да бъде наоколо.

 

И това направи всичко различно в живота ми като майка и професионалист.

И накрая, имам чувството, че не играя на постоянно догонване и се надявам никога повече да не се чувствам така.

 

Препоръчани програми от „Лицата на депресията “ за преодоляване на подобни психични нераположения

Програмата: Пътят към себе си 

 

Материалът е преведен от https://virtuemap.com/